Валери Великанов Меворах не беше във главата сиромах.    Със простичкото име В.

Валери Великанов Меворах

не беше във главата бедняк. 

 

Със простичкото име В. Петров 

(понеже беше български писател)

завоюва всенародната обич

и усещаше го всеки собствен другар.

 

Той нямаше от висините боязън

(страхуваше се повече от гниди)

и радостно метеше звезден прахуляк

с летящите човешки човеци. 

 

Докато други цялостен един живот

не могат Дядо Шекспир да досричат, 

Валери Меворах със доста пот

преведе го до писмен знак фантастично. 

 

С мислители от всевъзможни столетия

свободно си общуваше на " ти " ;

облече ги за нас в понятни строфи -

международното завещание приближи

на явен, чист и верен език

до наште дребни български кратуни.

Сега стоим пред неговия лик - 

поради него малко по-разумни. 

 

Той бе до края истински служащ,

опазен от морална катаракта.

Обичаха го хора и животни

за тази примес от благосклонност и темперамент.

 

Учителят Валери Меворах

не беше във главата бедняк.